любими скъпоценни камъни

ЯСПИС

Ясписът е вид скала. Съставен е от примеси на манганови и железни окиси и кварцови частици. Цветовете на ясписа са много разнообразни. Среща се в различни цветови гами, но най-често в червено и зелено. Химическата му формула е SiO2. Ясписът в древността бил смятан за много ценен дар от природата. Още тогава прадедите ни са изработвали полезни неща от него: ками, бижута, амулети и дори го включвали в керамиката си и други изкуства и творения. Лечителите от Близкия изток, вярващите в Буда, използвали камъка за лечение на органи, които са отровени и заболяли от страшни и нелечими с медикаменти болести. Именно в Китай се вярвало, че ясписът е символ на красотата и няма втори като него. Християните вярвали, че при слагането на този камък пред светия олтар, той придобива нечувана сила. Най-големите находища на яспис са извършени в северните и южните части на Азия, в централна Европа и северна Африка.

ПУСТИННА РОЗА

Пустинна роза е популярното название на кристаловидна розетка образувана от минералите гипс и барит при наличието на пясък. Венчелистчетата са плоски кристали образувани по кристалографската ос, разтварящи се по характерните за гипса криви.

Розетката се образува обичайно когато кристалите се формират в сухи песъчинни условия, както при изпарението на вода от плитък солен басейн. Гипсовата роза обикновено има по-добре изразени и по-остри крайща от баритовата роза.

Пустинната роза също е позната под следните имена:

пясъчна роза
розов камък
селенитна роза
гипсова роза
гипсова розетка
баритова роза

КАМЕННА СОЛ

Каменна сол

Принтирай

Каменната сол е натриев хлорид. Различава се от всички други минерали по специфичният си вкус. Твърдостта и е 2—2,5 по скалата на Мос. Плътността и е 2,2—2,3 грама на куб. см. Цветът и е безцветен, жълтеникав и има стъклен блясък. Находища има в България, САЩ, Русия, Китай и Германия. Няколко зърна каменна сол оцветяват безцветният пламък на газовата горелка в жълт цвят. Използва се предимно в промишлеността, но фино смляна се предлага и в търговската мрежа. Каменната сол се среща предимно в шпатоподобни агрегати. Тя е хим. вещество с хим. формула NaCI. Натриевият хлорид е сол, на която до голяма степен се дължи солеността в моретата и океаните.

КАЛЦИТ

Калцитът е един от най-широко разпространените минерали в земната кора. Представлява полиморфна модификация на калциев карбонат (CaCO₃), тригонален. Бял, до прозрачен, пречупва двойно светлината. Плътност 2,71 г/см³. Седиментогенен, метаморфогенен (варовиците и мраморните скали са изградени предимно от калцит) и хидротермален.

Калцитът е съставна част на черупките (раковините) на много организми и на кораловите рифове. Намира приложение в бита за производство на вар и цимент, в химическата, стъкларската, хранително-вкусовата, хартиената промишленост.

Воднобистрият калцит (исландски шпат) се използва за призми на микроскопи и други оптични уреди.

Цвят: Обикновено бели но също така безцветни, сиви, червени, зелени, сини, жълти, кафяви, оранжеви.

Цвят : светлоцветен.

Блясък : стъклен блясък.

Твърдост : 3

По крехкост той е към жилавите минерали.

Цепителност : Има почти съвършена цепителност.

Неустойчив /разтворим/ срещу изтрителни процеси.

АРАГОНИТ

Арагонитът е минерал, полиморфна форма на калцита (CaCO₃). CaO-56.0%, CO₂-44.0%. Калциевият карбонат обикновено кристализира във вид на калцит при атмосферно налягане и във вид на арагонит при високо налягане. В естествено състояние се среща в черупките на някои мекотели. Фосилните черупки на някои изчезнали амонити образуват скъпоценния камък амолит, състоящ се основно от арагонит. Към групата на арагонита се отнасят още минералите церусит(PbCO₃), стронцианит (SrCO₃) и витерит (BaCO₃). Названието си е получил от Вернер през 1796 г. по името на областта Арагон в Испания.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Арагонит.

Тази статия, свързана със минерал или минералоид, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.

Твърдостта му е 4 по скалата на Мос. Плътността му е 3 грама на куб. см. Формата му е ромбична. Цветът му е бял, сив, бледо жълт, зелен, син, виолетов и черен. Блясъкът му е матов. В състава му има примеси от олово, цинк и стронций, които променят цвета на минерала. Арагоита понякога има и сферичен строеж и го наричат грахов. В геологията кълбовидни и елипсовидни образования притежаващи слоести и лъчисти строежи ги наричат оолити, а арагонити имащи форма като клонче и стебло ги наричат железни цветя Арагонита лекува предимно кожни заболявания. Той е камъка на любовта, защото усилва половата активност както на мъжете така и на жените. Действа успокояващо на нервната система. Този камък сплотява семействата, помага на родителите по-добре да разберат подрастващото поколение, техните проблеми и нужди. Също може да стане прекрасен парламентьор между снаха и свекърва, зет и тъща и да подобри техните отношения. Този камък помага и против мързел. Наблюдавано е, че ако човек до старостта си носи арагонит или го има в дома си, то до смъртта си той ще има чист ум и ясна памет. Асторозите го препоръчват предимно на женените, защото е семеен камък. Този минерал предпазва собственикът си от пиянство и хазарт, а на пубертетите, помага по-лесно да преминат тази възраст и на по-възрастните помага при кризите на средната възраст

ГАЛЕНИТ

Галенитът е естествен минерал, форма на оловния сулфид - PbS. Това е най-често използваната руда за добив на олово. Галенитът е широко разпространен и може да бъде открит в големи количества. Кристализира в кубични или октаедрични форми. Често се среща в находища, в асоциация с други минерали катосфалерит, калцит и флуорит. Името си носи от латинската дума galena, означаваща оловна руда или шлака от разтопено олово ^[1].

Залежи [редактиране]

Галенит в чешкия национален музей в Прага

Залежите от галенит, често съдържат сравнително големи количества сребро под формата на сребърно-сулфидни минерали или като твърди разтвори в структурата на самия галенит. Тези сребърни примеси, представляват важен източник на руда за добив на сребро в миньорното дело. Освен това в находищата на галенит могат да бъдат открити и примеси на цинк,кадмий, антимон, арсен и бисмут. В зоната на изветрянето и окислението, галенита се превръща в минералите англезит(оловен сулфат) или церузит (оловен карбонат).

Залежи на галенит са открити в Австрия, Австралия, Англия, Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Италия,Мексико, Румъния, Уелс, Франция, Шотландия и Съединените американски щати.

В България, находища на галенит има в мините около Мадан, Маджарово, Лъки, Давидково, Осогово и други ^[2].

Най-големият документиран единичен кристал от галенит е с размери 25 cm x 25 cm x 25 cm, открит на остров Ман ^[3].

РОЗОВ КВАРЦ

Розовият кварц e разновидност на кварца и представлява полупрозрачен или непрозрачен кристален минерал оцветен в различен нюанс от бледорозово до розово-оранжево. Среща се във вид на редки кристали или такива без определена форма и имат изключително ювелирна стойност и приложение за изработка на ювелирни изделия. Предполага се че в древноста розовият кварц е добиван в Шри Ланка, Индия и Урал и доставян в древния Рим за изработка на украшения, както и да се използва в медицината, поради вярването че притежава лечебни свойства.

ЦИТРИН

Цитринът е един от най-достъпните камъни – този „златен кварц” е траен и е лесен за намиране. Наименуван по френската дума за лимон – citron, цитЦитринът е разновидност на кварца, срещаща се в жълт, жълто-кафяв, оранжев, оранжево-кафяв и червеникаво-кафяв цвят. Кристалите на цитрина могат да формират заедно с аметиста и опушения кварц камък, който се нарича аметрин и всъщност е двуцветен кварц.

Цитринът има жълти до кафяви нюанси на прозрачен кварц. Слънчев и приветлив, цитринът може да освежи почти всеки бижутериен дизайн, съчетавайки се особено добре с жълтия блясък на излъскано злато. В древни времена цитринът е бил носен като протекция срещу змийска отрова и зли мисли. Въпреки че по-тъмният, оранжев цвят на цитрина, понякога наричан „Мадейра цитрин”, е бил най-цененият цвят, в модерни времена много хора предпочитат ярките лимонени тонове, които се смесват добре с пастелни цветове.

Голяма част от цитрина на пазара днес е аметист, преминал топлинна обработка. Естественият цитрин е бледожълт до бледооранжев, много по-светъл от обработения с топлина материал, който е оранжево-кафяв до червеникаво-кафяв и е по-тъмен. Обработваният камък освен това има червен оттенък, за разлика от естествения цитрин. Понякога обаче залежи от аметист в следствие на високи температури се превръщат по естествен път в кафяв цитрин.

Най-много цитрин се добива в Бразилия, но почти целият бразилски материал е топлинно обработен аметист. Други източници са Боливия, някои африкански страни и части от бившия Съветски съюз. Естествен цитрин може да бъде намерен в Урал в Русия, както и във Франция и Мадагаскар. Цитринът може да бъде объркан с по-скъпия оранжево-жълт топаз и понякога се продава като топаз от непочтени търговци на скъпоценни камъни.

Цитринът е приет за камък на месец ноември от Американската национална бижутерска асоциация през 1912 година. Той също така е и планетарен камък на зодиакалния знак Дева и освен това е приет за скъпоценен камък на тринадесетата и седемнадесетата годишнина от брака.

Значението на цитрина

Цитринът е представител на кварцовата минерална група и има жълт до златист цвят. Тъмнозлатиста вариация от Мадейра, Испания може да наподобява скъпия имперски топаз.
Цитринът е наричан „камък на мисълта”. Древните култура вярвали, че поставянето на цитрин на челото усилва психичната енергия.

Цитринът още е познат и като „камък на търговците”. Ако работите в областта на търговията и продажбите, просто сложете цитрин в в касата и наблюдавайте какво ще стане.

Цитринът се използва от лечители и за усилване на самочувствието, предпазване от негативна енергия, отваряне на мисълта за нови идеи, избистряне на съзнанието.

Вярва се, че цитринът помага при храносмилането. Благотворен е за ендокринната и храносмилателната система като пречиства и елиминира натрупаните отрови. Смята се, че цитринът притежава силата да успокоява и облекчава стресови състояния и депресии и носи радост и любов на своя притежател.ринът обикновено има лимонен цвят.

САПФИР

Сапфирът представлява разновидност на корунда.

Името на сапфира произлиза от гръцката дума sappherios – син. Цветовата гама на сапфирите поразява с разнообразието си – има пурпурносинкави, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розовооранжеви. Тези камъни много често се използват за украса на корони. Тъмносиният сапфир “Свети Едуард” се намира в центъра на кръста на короната на Британската империя. Короната на Руската империя е украсена от два големи сапфира с тежест 258 и 200 карата. От сапфир са издялани бюстове на трима американски президенти Джордж Вашингтон (1997 карата), Ейбрахъм Линкълн (2302 карата) и Дуайт Айзенхауер (2097 карата).

Смятало се, че сапфирът символизира властта, верността, целомъдрието и скромността, а през Средновековието го наричали “епископ на камъните”, тъй като считали, че олицетворява висшите духовни ценности. Приписвали му и способността да намалява болката, да примирява разногласията, а също – да дава вечен живот на този, който го притежава. Астролозите го препоръчват на родените под знака на Козирог, Стрелец , Водолей и Дева.